Обща характеристика:

• България има стратегическо географско местоположение, разположена е на територията на Югоизточна Европа в североизточната част на Балканския полуостров, изпълнявайки ролята на кръстопът между Запада и Изтока, между Севера и Юга;
• Членството на България към Европейския съюз ще продължава да оказва своето влияние върху развитието на туризма в страната през следващите години. Това влияние далеч не се ограничава с чисто технологичните улеснения като граничен и митнически контрол и др., но основно касае утвърждаване имиджа на България като „близка” дестинация, предлагаща усещане за стабилност, надеждност и предсказуемост;
• Благодарение на природното и историческо разнообразие в рамките на едно сравнително ограничено пространство, България има значителен потенциал за развитие на туризма. Такъв потенциал са не само черноморското крайбрежие и планините, които заемат повече от 1/3 от територията на страната, но също и 9 обекта включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, повече от 600 минерални водоизточници, хиляди местни традиционни и културни атракции, повече от 5 % от територията на страната е със статут на защитена територия (вкл. 3 национални и 11 природни парка) 40 000 исторически паметника, 160 манастира, повече от 330 музея и галерии, богати традиции в провеждането на фестивали и празници, запазено етнографско наследство, национална кухня и качествени вина и др. В страната има официално обявени 142 курорта, от които 58 са балнеолечебни, 56 планински климатични и 28 морски;
• Наличие на значителен брой оперативни програми, финансирани със средства от Европейския съюз, които ще бъдат предпоставка за: повишаване на конкурентоспособността на икономиката за постигане на висок и устойчив растеж и развитие на човешкия капитал като необходимо условие за по-висока заетост, доходи и социална интеграция
• През 2007 г. общността на Европейския съюз продължава да е най-важният генериращ пазар за международен туризъм на България, с относителен дял 72.5%, като ръстът му спрямо 2006 г., когато е бил 51.5%, се е покачил с 21 пункта. В броя на туристите от ЕС за България се наблюдава ръст от 23.4%. Данните ясно показват, че интересът към новата страна-членка на ЕС се е увеличил особено от пазари, които са били традиционни за нашата страна, като: Полша, Словакия, Словения, Естония, Латвия, Унгария. Продължава тенденцията от 2006 г. на силен интерес от страна на Румъния, и Португалия. Радващ е интересът от страна на Испания, Франция, Италия и Кипър. През 2007 г. е преодолян отчетеният спад на туристи от Гърция (-9 %), като вече е констатиран ръст от 36.5 %. Гърция оглавява класацията на страните, по брой на туристи посещаващи нашата страна.

Инфраструктура

Общата инфраструктура включва транспортното (въздушно, пътно, железопътно), градско планиране и строителство, архитектура, водоснабдяване и електроснабдяване, опазване на околната среда, въпроси по чистотата и др.

Транспорт

В България съществува широка мрежа от въздушни, пътни и железопътни услуги. Повечето от туристическите обекти са достъпни чрез пътния транспорт, поради географското разположение на България в близост до Централна и Югоизточна Европа.

Въздушен Транспорт: В България има 5 международни летища (София, Пловдив, Варна, Бургас,Горна Оряховица), 3 нефункциониращи летища (Стара Загора, Русе и Търговище) и 13 летателни площадки. Повече от 99 % от пътническия поток е концентриран в летищата в София, Бургас и Варна, които основно обслужват международни дестинации. Към настоящия момент, в България има 9 авиационни оператора, с лиценз за въздушни превозвачи.

Сухопътен Транспорт:Териториалното разпределение на пътната мрежа е от решаващо значение за мобилността на населението и транспортната достъпност до услуги от по–високо качество. Към 31.12.2006 г., дължината на републиканската мрежа в България е 19 373 км, от които: Автомагистрали – 394 км, Първокласни пътища – 2 969 км, Второкласни пътища – 4 021 км, Третокласни пътища – 11 989 км.

Българските пътища с настилка съставляват 98,4% от всички пътища в страната, като 92,5% от тях имат асфалтово покритие, а 82,8% от тях могат да издържат до 10 тона натоварване на ос. Дължината на пътищата без настилка е 272,1 км или 1,41% от общата дължина на пътната система.

Общата гъстота на цялата пътна система е 0.39 км/км², което е по-ниско от средното (0.51 км/км²) за ЕС (15), но е по-високо от това на страни като Полша, Словакия и Турция и е равно на това на Латвия, Литва, Румъния и Словения.         Изоставането в областта на магистралните пътища обаче, е чувствително.

Състоянието на много от третокласните пътища е изключително лошо. Имайки предвид факта, че около 40% oт релефа на България е планински и следователно с по-ниска гъстота на населението, общата гъстота на пътната система е достатъчна.

Покритието на територията с висококласни пътища е неравномерно, като направление Запад- Изток е по-добре развито за сметка на направление Север-Юг. Повечето от пътищата не са в много добро състояние и нямат добра маркировка. Пътните знаци като цяло са идентични с тези в другите европейски държави, но често липсват или са само на “кирилица”, с което създават естествени трудности за туристите.

Правителствената политика в областта на пътищата бе подложена на радикални промени през последните 5 години, което доведе до класифициране на всички пътни участъци в съответствие с европейските и регионални програми за развитие на инфраструктурата.

Железопътен Транспорт: Към 31.12.2006 г. общата дължина на железопътните линии в България е 5 990 км.; текущ път – 4 146 км.; железопътни линии с нормално междурелсие (1 435 мм.) – 4 021 км.; теснопътни железопътни линии (760 мм.) – 125 км.

Въпреки че страната е разположена в близост до центъра на Европа, по- голямата част от ж.п. мрежата е остаряла и в лошо състояние и е подходяща само за ниска скорост (80-100 км/ч), поради което трябва да бъде обновена.

През последните няколко години в страната бе поставено началото на няколко проекта за построяването на ж.п. инфраструктура, базирани на международно и на финансиране от ЕС.

Морски транспорт: България има морски и речни връзки посредством Черно Море и р. Дунав.Основни български пристанища са: Варна, Бургас, Видин, Свищов, Русе, Лом и Силистра.

За успешното развитие на българския туризъм трябва да се разрешат сериозните проблеми в инфраструктурата на транспорта като например липсата на достатъчно летища, лошото състояние на пътищата, труден достъп до някои точки, тъй като те имат неблагоприятен ефект върху цялостния туристически процес.

Електро- и топлоснабдяване. Водоснабдяване, канализация и отпадни води

От всички елементи на инженерната инфраструктура електроснабдяването и неговото състояние като фактор, влияещ върху развитието на туризма, е свързано с най-малко проблеми. Липсата на инфраструктура за топлоснабдяване в малките населени места, където се предлагат екотуристически услуги, не влияе негативно пряко върху екотуризма. Цената за отоплението е сравнително висока, ако се използва електричество, но в същото време отоплението в бита с твърди или течни горива се отразява в екологичен аспект. В отделни населени места се търсят екологични алтернативи за отопление – пример са Велинград и Сапарева баня с намеренията за хидротермални централи.

Водоснабдителната мрежа обхваща около 98% от населението. Броят на водоснабдените населени места е 4 517, което представлява 84.6% спрямо всички населени места (100% от градовете и 81.32% от селата). Основните проблеми, свързани с остарели водопроводни мрежи, режим на водоползване и т.н. са силно изразени в селата, които най-често се ползват за настаняване при еко туризъм.

Още по-сериозен е проблемът с канализацията – населените места със завършена или частично завършена канализационна мрежа са едва 277, от които само 2,1% са села. В по-голяма част от селата отпадъчните води от сградите се отвеждат до септични ями с къси канали.

Управлението на отпадъците си остава най-сериозният екологичен проблем за малките селища. Неотдавна започна изпълнението на национална стратегия, но то отново стартира в големите градове, а разрешаването на проблемите, свързани с управлението на отпадъците в малките селища, е оставено на местните власти, които не разполагат с нужните финансови средства, а в много случаи им липсват и знания и разбиране.

Eлектроснабдителната мрежа, водоснабдяването, канализацията и водопречиствателните съоръжения в туристическите центрове на страната не отговарят на изискванията на изградената туристическа инфраструктура.

Въвеждането на принципа на устойчиво развитие е основна цел на политиката за опазване на околната среда. Превантивните инструменти на политиката по околна среда, се осъществяват чрез въведената европейска практика за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и екологична оценка (ЕО). Процедурите по ОВОС и ЕО дават възможност за предотвратяване в най-ранен етап на отрицателните въздействия върху компонентите на околната среда, избягване на евентуални разходи за възстановяване на щетите, както и включване на обществеността в процеса на вземане на решение.

Процедурата по ОВОС на инвестиционните проекти практически се прилага в България от 1992 г., а от 1 юли 2004 г. са в сила и разпоредбите за екологична оценка на планове и програми.