Постоянни наблюдатели при международните организации
Автор Socialnost.com
петък, 15 октомври 2010
В международните отношения се е утвърдила практиката, че една държава или организация може да не бъде член на дадена международна организация, но да участва в нейната дейност като наблюдател. Наблюдателите могат да бъдат постоянни или временни, т.е. само за участие в определена част от дейността на съответната международна организация. Институтът на наблюдателите съществува и по отношение на Организацията на обединените нации. Още през 1946 г. на Швейцарската конфедерация беше признат статутът на постоянен наблюдател към ООН. Държавите-наблюдатели към ООН имат свои постоянни представителства при Организацията, както и държавите-членки. Такива постоянни представителства на държавите-наблюдатели към ООН имат например Монако от 1956 г.; Южна Корея от 1949 г., Корейската Народнодемократична Република от 1973 г., както и Ватикана (с две представителства — в Ню Йорк и Женева).
Статутът на наблюдатели при ООН могат да имат и някои международни
организации, които се борят за своето национално освобождение. Така
например Организацията за освобождение на Палестина има признат статут
на наблюдател. На 10 октомври 1975 г. на ХХХ-та сесия на Общото събрание на ООН беше признат статута на наблюдател на Ислямската конференция. Особено
подробно правното положение на постоянното представителство на
държавата-наблюдател към международните организации, а следователно и
към ООН, е разработено във Виенската конвенция за представителството на
държавите в техните отношения с международните организации от
универсален характер от 14 март 1975 г. По-точно в чл. 7 от Конвенцията
са посочени функциите на постоянните представителства на
държавите-наблюдатели, които се свеждат до следното: ,,а) в
осигуряване представителството на изпращащата държава и в защита на
нейните интереси по отношение на Организацията, а също така и в
поддържане на връзка с нея; б) в изясняване на осъществяваната в Организацията дейност и съобщаването за нея на правителството на изпращащата държава; в) в съдействие за сътрудничеството с Организацията и във водене на преговори с нея." По
смисъла на Конвенцията от 1975 г. на постоянните представителства на
държавата-наблюдател към съответната международна организация, а
следователно и към ООН, се признават всички привилегии и имунитети,
които имат постоянните представителства на държавите-членки към
съответната международна организация. По своята същност това е правилно,
принципно решение, защото представителствата на държавите-наблюдатели,
както и тези на държавите-членки към международните организации,
всъщност представляват официални задгранични органи на представляваната
страна, които осъществяват нейното многостранно сътрудничество в МО.
Специални мисии. понятие, начало и край на мисията, видове.
При
разглеждане на въпросите, касаещи специалните мисии, преди всичко
трябва да се обърне внимание на точното определение на понятието
„специална мисия". Според чл. 1, буква „а" на Конвенцията от 1969 г. то
„...означава временна мисия, която представлява държавата и която се
изпраща от една държава в друга със съгласието на последната с цел да
урежда с нея специални въпроси или да изпълнява в нея специална задача”. Изпращането
и приемането на една специална мисия от една държава може да стане само
след предварителна дoгoвopeнoст между съответните страни. Като
допълнение по този въпрос трябва да се добави, че в тези случаи е
допустима така наречената комулация, т.е. една специална мисия може да
бъде изпратена в две или повече държави, както и обратно, няколко страни
могат да изпратят обща специална мисия в трета приемаща страна. Във
всички посочени случаи обаче функциите за специалната мисия трябва
конкретно да се определят чрез съответното съгласие между изпращащата
държава (държави) и приемащата държава (държави). Подобно на
постоянните дипломатически представителства специалните мисии, когато са
повече от един човек, могат да включват в себе си различни категории
персонал – дипломатически, административно-технически и обслужващ. По
принцип членовете на дипломатическия персонал на специалната мисия
трябва да са граждани на изпращащата държава, като изключение е възможно
само при изричното съгласие от страна на държавата по пребиваване (чл.
10 на Конвенцията от 1969 г.). Когато се разглежда въпросът за
специалните мисии, необходимо е да се обърне внимание на някои
предварителни уведомявания, които са посочени в чл. 11 от Конвенцията
(1969 г.). По-точно се има предвид предварителното уведомяване от
изпращащата държава за числения състав и различните категории персонал,
които ще има нейната специална мисия; необходимо е също така уведомяване
и по въпросите относно пристигането, пребиваването и окончателното
напускане територията на приемащата държава; също така уведомяване
трябва да бъде направено и при всяко изменение на сътрудниците на
мисията; предварително уведомяване е необходимо и относно помещенията,
които ще се ползват с неприкосновеност за нуждите на специалната мисия
или като лични резиденции за нейните сътрудници. Функциите на
специалната мисия започват веднага след установяване на официален
контакт с Министерството на външните работи „или със съответното друго
ведомство", както предварително е уговорено между заинтересованите
страни. В този случай не е нужно някакво представяне на специалната
мисия от постоянното дипломатическо представителство (ако има такова в
приемащата държава) или пък от връчването на някои пълномощни писма на
страната по пребиваване. Специалната мисия прекратява своите функции
inter alia (между другото) при: постигнато съгласие между съответните
държави; след изпълнение на поставената задача; когато изтече срокът, за
който е била изпратена; при уведомяване от изпращащата или приемащата
страна, че считат за приключена дейността на мисията. Както вече бе
посочено, прекъсването на дипломатическите и консулските отношения между
съответните страни не води автоматично до прекратяване на специалната
мисия. Нещо повече, дори в случай на въоръжен конфликт между дадените
държави (когато естествено се прекратяват функциите и на специалната
мисия), изпращащата страна съгласно т. 2 на чл. 46 от Конвенцията от
1969 г. може „да повери опеката върху имуществото и архивите на
специалната мисия на трета държава, която е приемлива за приемащата
държава". Ръководителят на постоянното представителство (или, ако
няма такъв, лицето, което е определено от изпращащата държава) има право
да действува от името на специалната мисия. В този смисъл приемащата
държава може да приема или отправя съобщения до специалната мисия
директно до нейния ръководител или посредством постоянното
дипломатическо представителство в същата държава. На територията на
една държава може едновременно да пребивават няколко специални мисии. В
този случай старшинството между тях (във връзка с дипломатическия
протокол) се определя чрез специална спогодба или „по азбучен ред на
имената на държавите съгласно протокола на държавата, на чиято територия
се срещат мисиите" (чл. 16,; т. 1 на Конвенцията от 1969 г.). Местонахождението
на специалната мисия се определя на територията на приемащата държава
чрез специална спогодба между заинтересованите страни. При липсата на
такава, се приема, че специалната мисия трябва да се намира в същия
район, в който е Министерството на външните работи (или съответното
друго ведомство) на приемащата държава. Разбира се, възможно е при
предварителна договореност специалната мисия да има няколко седалища.
По време на вечерята в петък с широк консенсус са били обсъдени темите за Иран, ядрените амбиции на Северна Корея, и размириците в Сирия
Съдбата на Еврозоната - в дневния ред на срещата на Г-8 По време на вечерята в петък с широк консенсус са били обсъдени темите за Иран, ядрените амбиции на Северна Корея, и размириците в Сирия
Участие са заявили 13 национални, 29 регионални и 22 общински музея
Нощ на музеите са осми път в София Участие са заявили 13 национални, 29 регионални и 22 общински музея
Това е изключителен успех за българската природозащита
Първо гнездо на белоглави лешояди в Стара планина от 50 г. насам Това е изключителен успех за българската природозащита
Велико Търново, Русе, Търговище, Разград, Силистра, Шумен, Добрич, Варна, Бургас, Сливен, Ямбол, Хасково и Кърджали
Жълт код за обилни валежи е обявен в 13 области Велико Търново, Русе, Търговище, Разград, Силистра, Шумен, Добрич, Варна, Бургас, Сливен, Ямбол, Хасково и Кърджали
Строги рестрикции и солени глоби наложиха местните власти
Квебек забрани студентските протести Строги рестрикции и солени глоби наложиха местните власти
България 
