Организацията на турагенстската дейност (ТАД) преминава през три етапа: 1) Подготвителен етап - той включва: подготовка на необходимите документи за учредяване и регистрация по ТЗ на фирмата, желаеща да развива ТАД; подготовка на документите за получаване на данъчен номер, булстат, осигурителен номер; подготовка за документите за подаване на заявление за регистрация на туристическия агент; подготовка за сключване на договори с туроператори, хотелиери, ресторантьори и др.; подбор и избор на персонал за турагента; обурудване на офис с необходимите технически средства за осъществяване на ТАД В този етап от особено важно значение е подборът на клалифициран персонал. Той трябва да отговаря на определени изисквания за образование, езикова клалификация и стаж. Минималната численост на персонала на туристическия агент, който извършва резервации и продажби на самолетни билети е трима души, в това число двама агенти по продажбите на самолетни билети. 2) Оперативна дейност – тя е основен етап от организацията на ТАД, свързана е с обслужването на клиентите, създаването на оптимални условия за осъществяване на контакт с тях. Ежедневно офисът на турагента е посещаван от множество клиенти, а търсенето на клиентите е разнообразно, затова агентът във всеки един момент трябва да е в състояние да предложи подходящия продукт на съответния клиент. Този етап е свързан със следните конкретни операции: Оформяне на заявката и документите. Въведените данни автоматично се пренасят от заявката и върху други документи, като договор с клиента, приходен ордер и др. Заявката се изпраща на туроператора; Поддържане на кореспонденция с туроператора – изясняват се възможностите заявката да бъде удовлетворена, уточняват се детайлите на пътуването, съобщават се допълнителните желания на клиента и всякакви други, изменения и потвърждение на заявката; Формиране на клиентската база данни. Чрез нея турагента може да насочва туроператора към производството на определен туристически продукт. Създавайки този архив, агентът може да насочи редовните си клиенти и към произведени нови туристически продукти; Отчитане – отчетите на турагента позволяват да се установят постиженията, пропуските, възможностите и грешките и да се вземат решения за избягване на допуснатите грешки. Отчетите могат да се клалифицират по различни признаци: по страни; по туроператорите; по количеството на заявките; по получената печалба; други С помощта на отчетите управлението на турагента може да формулира своята бъдеща кадрова политика. Ефективната организация на оперативната дейност утвърждава туристическия агент на туристическия пазар и спомага за повишаване на неговия имидж. 3) Заключителна дейност – на този етап се включват заключителните операции, свързани с финансовото счетоводно отчитане на разплащанията с клиентите и доставчиците на туристически услуги. Основни форми на разплащане, които се използват от туристическите агенти са: туристически ваучер; пътнически и други чекове; кредитни карти; открит акредитив; авансово плащане; разсрочено плащане Коректното и своевременно приключване на финасовите отчети е важно условие за утвърждаване имиджа на агента и гарантиране на бъдещата му дейност.
4. Транспортна дейност
1. Същност и особености на туристическия транспорт (ТТ); 2. ЖП транспорт; 3. Автомобилен транспорт ТТ; 4. Воден ТТ; 5. Въздушен ТТ
1. Същност и особености на ТТ
Различна е ролята на транспорта при осъществяване на туристическото пътуване. Особенния характер на потреблението в туризмът предизвиква предявяване на високи критерии и изисквания към качеството на потребяваните блага. Тази базисна постановка е валидна в пълна степен и за транспортната услуга, която има съществен дял в системата на комплексното туристическо обслужване и потребление. За да удовлетвори по-високите изисквания на туристите транспортният процес трябва да претърпи съответните промени. В практиката това се конкретизира в предлагането на нови форми в организацията на превозната дейност и обслужването, а в теорията – в промени при тълкуването на традиционните критерии и понятия, или появата на нови. Така се появява понятието „туристически транспорт”. Понятието се появява и утвърждава, когато туристическите пътувания се превръщат в масови явления и ролята им в развитието на обществото нараства. Първи сериозен теоритичен опит за ясно разганичаване на туристическия от пътническия транспорт прави швейцарският проф. Валтер Хунцикер. Развитие на неговата теза има изследванията на проф. Клауд Каспър.
Понятието ТТ може да се определи, като: организационно обособен вид пътнически транспорт, създаден и предназначен за обслужване на туристи, по време на тяхното пътуване и пребиваване извън постоянното им местожителство.
Туристически е свързано с принадлежността на транспорта към системата на туристическото обслужване. Особеното в случая е и организационното им обвързване или включване в тази система. Затова ТТ може да бъде определен, като специализиран транспорт.
В организационно отношение специализираният ТТ практика може да се осъществи чрез: 1) Създаване на самостоятелни тенденции, предназначени за обслужване на туристи; 2) Организиране и осъществяване на транспортната дейност в рамките на самите туристически предприятия. У нас е представено предимно първото направление. Чартърните и други туристически превози се реализират в рамките на пътническия транспорт за общо ползване и не попадат в съдържанието на специализираният ТТ. Туристическият процес обединява два основни елемента, а именно пътуване и пребиваване. Това обуславя и органичната връзка и взаймодействие между туризма и транспорта. В исторически аспект могат да бъдат разграничени три различни стадия в развитието на туризма. Съответстващи на трите революции в транспорта: I. Изграждането на основите на съответния туризъм с откритието и усъвършенстването на железницата. II. Обхваща промяната в стилът на живот и пътуване с настъплението на личния автомовил. III. Определя се от експанзията на туристическото пътуване, в следствие появата на самолета и превръщането му в масов вид ТТ
2. ЖП транспорт
27.10.1825 г. – първо пътуване с влак – Стоктан – Дарлингтън (Англия). Пътническият ЖП транспорт се характеризира с редица технико-икономически особености, които намират конкретен израз в неговите основни предимства и недостатъци, в сравнение с останалите видове пътнически транспорт, както и специфичната му роля в системата на туристическото обслужване. По-важни негови предимства са: 1) Възможност за осигуряване на всяка сухопътна територия с пътнически превози и транспортна достъпност до обектите в нея; 2) Възможност за извършване на туристически превози, при слаба зависимост от атмосферните условия в различни периоди от годината; 3) Висока превозна способност; 4) Способност за осъществяване на масови превози при сравнително ниска цена на средни и дълги разстояния; 5) Относително висока скорост на движение; 6) Висока степен на комфорт при пътуването; 7) Ниска себестойност на превоза; 8) Способност за извършване и участие в комбинирани превози Недостатъци 1) Ниска степен на покритие на определени територии с железни пътища; 2) Ограничена маневреност; 3) Невъзможност за извършване на директни превози; С развитието на научно-техническият прогрес се създават редица благоприятни условия за успешно противодействие и преодоляване на посочените недостатъци. Ролята на ЖП транспорта в системата на туристическото обслужване се изразява в следното: 1. Осъществяване на масови туристически превози в дъгли и средни разстояния; 2. Целогодишно транспортно обслужане на туристите; 3. Провеждане на пътувания в рамките на организирания туризъм, както в страната – така и зад граница; 4. Извършване на основиния трансфер на туристите; 5. Организиране и провеждане на по-дълготрайни туристически пътувания по единични или обиколни маршрути; 6. Комплексно задоволяване на транспортни и туристически потребности, по време на своето пътуване; 7. Обслужване на делови и специализирани туристически пътувания на къси и средни разстояния Туристическите пътувания по ЖП транспорт могат да се групират по-различни начини: 1) В зависимост от организацията на експлоатация и категорията на разписанието. По този признак те биват: пътнически влакове от всички категории, по редовно разписание през цялата година; съсезонни влакове по редовно разписание; извънредни влакове с извънредно разписание; специални туристически влакове – те се движат по извънредно разписание, по предварително избран маршрут, според цените и мотивите за осъществяване на пътуването. По избран маршрут организиран туризъм се обслужва, т.нар. „групов” туризъм. Определят се още, като влакови круизи, групата не се сменя и влаковият персонал я придружава по време на цялото пътуване. 2) В зависимост от начина на организиране, туристическите пътувания се разделят на – организирани и неорганизирани. Организираните се предлагат специализирани туроператори – предназначени са за определени сегмени на търсенето, като членове на масови обществени организации, работници и служители от предприятия и обединения учещи се, членове на клубове и др. Неорганизирани – в много случаи при груповите туристически пътувания не се налага участие на специален организатор. Съществуват множество специални тарифи и облекчения в цените. Ползването им може да стане пряко, без намесата на туристически агент или туроператор. 3) Според мотивацията за предлагане на туристическите пътувания биват: пътувания с едновременен превоз на личният автомобил; пътувания, при които преобладават мотиви за определен вид туризъм; пътувания, при които преобладават мотивите за задоволяване на потребности от атракции и развлечения (влакове, в стил „ретро” пътувания в живописни местности, пресъздаване на известни събития и посещение на забележителности). 4) Пътувания, мотивирани от задоволяване на луксозни или специализирани потребности
3. Автомобилен ТТ
Предимствата на автомобилния транспорт са: 1) Висока степен на подвижност и маневреност; 2) Превоз от врата до врата; 3) Способност за гъвкаво приспособяване към промените в търсенето на транспортни услуги; 4) Сравнително слаба зависимост от атмосферните условия, с изключение на ЖП транспорта; 5) Добра видимост от транспортните средства и възможност за общуване с околната среда; 6) Благоприятни условия и възможности за информационното обслужване на пътуващите в авто-транспортното средство; 7) Ниска себестойност на превозите при преодоляване на къси и средни разстояния; 8) Сравнително висока скорост на движение Недпостатъци: 1) Създаване на шум в района на туристическите места и обекти; 2) Замърсяване на околната среда с изгорели и необработени газове; 3) Сравнително ниска степен на комфорт на превоза и комплексност на обслужване; 4) По-ниска средна скорост – при пътувания на дълги разстояния. Ролята на автомобилният транспорт в системата на туризма е свързана с: осъществяване на групови и индивидуални туристически превози на къси и средни разстояния; възможност за директен достъп до туристическият обект; обикновенно осигуряване на транспортно обслужване на всички видове и форми на туризма през цялата година; транспортно обслужване на организирания туризъм на национална и чужда територия; провеждане на туристическото пътуване с културно – познавателна и развлекателна цел. Особено за ниско и средно платежоспособна клиентела, а също и за отделни сегменти; осъществяване на туристически обиколки с автомобилен характер, автобусни круизи Извършване на допълнителният трансфер на туристите пунктове на другите видове транспорт. Туристическите пътуване с автобус са мотивирани и задоволяват най-общо три групи потребности, а именно: 1. От краткотрайно пътуване; 2. От пасивно преживяване; 3. От съвременно групово общуване.
4. Воден транспорт
Важни предимства на водният транспорт са: 1) Възможност за извършване на масови пътнически превози при висока степен на комфорт и комплексност на общуването; 2) Висока пропускателна способност; 3) Сравнително малки по-обем инстеции за пътя и строителство на пътни съоръжения – той е водещ; 4) Голямо разнообразие при пътуване по море и приятно прекарване на времето; 5) Възможност за едновременен превоз на други видове пътнически превозни средства; 6) Многофункционалност при използването на нуждуте на туризма. Недостатъци: 1) Ниска скорост на движение на превозните средства; 2) Неритмичност на превозите и сезаонност при експлоатацията на плавателни съдове; 3) Ограничена възможност за осъществяване на съответните туристически дестинации; 4) Висок относителен дял на разходите за начални и крайни операции; 5) Сравнително висока себестойност на единица обем превозна работа. Ролята на водния транспорт в системата на туризма се изразява в: участие при осъществяване на специализирани пътувания, при които потреблението на транспортната услуга е подчинено на целите на пътуването; Провеждане на продължителни туристически пътувания за потребители с по-високи доходи и възможности за ползване на повече свободно време; Извършване на крайбрежни превози на къси разстояния, предимно в периода на активния туристически сезон. Главно в райони с изразен морски и рекреативен туризъм; Организиране на разходки, развлечения и атракции; Предлагане на основни и допълнителни туристически услуги, когато плавателните съдове не са в експлоатация. Туристическите пътувания на водния транспорт се осъществяват от по-предни линии или със специално наети чартърни кораби. Туристическите пътувания със специално наети кораби заемат все по-голям дял в общия обем. В превозите с воден транспорт, централно място в тях се пада на морските и речни круизи, които ускорено се развиват след ВСВ. Круизът може да се определи, като организирано туристическо пътуване с кораб, в повечето случаи нает от туроператор , при което: 1. Участниците в групата са в един и същ състав, в цялото пътуване; 2. Отправния пункт съвпада с крайният; 3. Маршрутът се избира от гледна точка на възможностите за спиране и престой в пристанищата за посещение на туристическите места и изпълнение на комплексна туристическа програма; 4. По време на пътуването, основно място заема туристическата програма на борда; Разграничаването на круизите може да се извърши по няколко признака: 1) В зависимост от продължителността – краткотрайни и продължителни (от 2 до 5 дни, минимум 7 дни); 2) Еднодневни пътувания с кораби, дори когато са наети не се включват в тази класификация.
Материали и статии за самолетни билети, туризъм и туристическа дейност:
Основни предимства: 1) Висока техническа и експоатационна скорост; 2) Възможност в кратък срок да бъдат достигнати всички точки; 3) Гъвкава организация на превозите; 4) Висока пропускателна способност; 5) Висока степен на комфорт и качество на обслужване; 6) Сравнително ниски разходи на време и финансови средства за изграждане на наземна транспортна инфраструктура; 7) Висока степен на сигурност. Недостатъци: 1) Силна зависимост от климатичните и метеорологичните условия; 2) Необходимост от използване на допълнителни превозни средства до началния и от крайния пункт на полета; 3) Висока себестойност на превозите, по-висока цена, в ставнение с другите видове пътнически транспорт. В организационно отношение туристическите пътувания по-въздушният транспорт се разделят на две основни групи: I. По редовни пътнически авиолинии; II. Със специално наети чартърни самолети Редовните линии се използват предимно от деловите туристи. В този случай пътуванията се осъществяват по редовни публикувани тарифи, при което най-често се използва бизнес класа. Предлаат се и много улеснения от авиолиниите. Широко разпространение по редовните линии, по настоящем се намират две организационни форми на туристическите пътувания, а именно блок чартърите и инклузив туровете. За тях е характерно участието на туроператорите при състояниято и изпълнение на програмата, на основата на договор с превозвача . Той включва транспортната услуга в един пакет с други туристически услуги и ги предлага срещу обща цена. Следователно затова блок чартърите и инклузив туровете притежават всички характеристики на организациите на туристическите пътувания. Блок чартър – туристическо пътуване по предварително договореност между туроператора и авиокомпанията се блокират определен брой места в самолетите, които осъществяват превози по редовните линии. Тези блокирани места се заплащат, като обща сума, независимо дали се използват или не. Това гарантира съответен доход за превозвача и стимулира туроператора да работи за най-пълно използване на блокираният капацитет. Затова може в отделни случай да се постигне до 50% намаление на превозната цена по формата на блок чартър. Инклузив туровете са разпространени най-вече при деловия, уикендския или специализирания културно-познавателен туризъм. Те задължително включват престой в едно или няколко туристически места и основни или допълнителни услуги + транспортната. Превозните цени при тях са също по-ниски от редовните тарифи, в размер, които е различен в отделните случаи. Развитието на масовият самолетен туризъм обикновено се свързва със специализираните чартърни пътувания, които се изпълняват с наети пътнически самолети. Наемателят (обикновенно туроператорът) се ангажира с търговската експолатация на самолета, през времето на ползването му, а наемателят с осигуряване на всички необходими експлоатационни условия за извършване на превозната дейност. Основният икономически принцип на авиочартърните превози е в това, че организаторът на пътуването предлага на туриста да се откаже от свободата на избора на рейса, за сметка на по ниската цена на транспортната услуга, извършвана в по-неудобно за клиента време. Туристическите пътувания с наети самолети се осъществяват извън редовното разписание за индивидуални или групови туристи. В зависимост от времетраенето и характера на договора, те могат да бъдат еднократни и многократни чартъри, чартърни вериги и др. Еднократният чартър се изпълнява по схемата „отиване и връщане”. Характеризира се с това, че туроператорът наема самолета за организиране на туристическото пътуване на една или няколко групи, съставени от сродни по интереси, мотиви за пътуване, политическа или религиозна принадлежност лица. Разновидност представлява студентският чартър при чартърните вериги – полетите се извършват многократно по схемата „отиване и връщане”. Те са характерни при ваканционните пътувания и по направления с установени масови туристически потоци. Колкото по-дълга е чартърната верига – толкова по-малък броя на празните курсове и следователно е по-висока ефективността от наетите самолети от туроператорът. Тайм чартър – обединява такъв вид търговски операции, при които самолетът е предоставен изцяло на разположение на наемателя за определен период от време. В този случай немателната цена се изплаща изцяло от туроператора. Наемателят печели от високата степен на използване на представените му транспортни капацитети, а наемодателят от гаранраният доход и освобождаването му от ангажиментите по организацията на търговската експлоатация на самолетите. В световната практика е известно организирането на туристически пътувания по схемата на, т.нар. „чартърни въдушни круизи” – подбно на морските круизи и при въздушните чартърни круизи превозното средство придружава туристическата група по целият маршрут на пътуването, като започва и завършва в един и същ отправен маршрут.
Свят 
